Десет години марка Ексерови
Тази седмица за десети път ще бъдат връчени статуетките за спортна журналистика, носещи имената на братята Митьо и Никола Ексерови. През 2002 година техните семейства и талантливият скулптор Александър Пройнов учредиха наградата като спомен за живота и работата на двамата достойни представители на нашата професия. Инициативната група, в която влизаше и доайенът на гилдията Григор Христов, нямаше никакви грандомански амбиции за създаване на изкуствен блясък и фалшива еуфория около избора на носителите и връчването на наградите. Единственото желание на вдъхновителите на това начинение беше да се отличат доблестната позиция, културното слово, работата основно в сферата на българския, а не международния спорт. Защото братя Ексерови бяха верни поданици на негово величество Българския език, с който всички ние си вадим хляба.
Година подир година, ноември след ноември, и ето че стигнахме до десетото тържество с поредните номинирани. Десет — това вече е традиция, особено като се има предвид как други подобни идеи не просъществуваха във времето. Творбата на скулптора е латинско S, пресечено със секира. Прилича на знака на американския долар и със сигурност символизира както независимото слово, така и некомерсиалния характер на наградата. Нейни носители са доказани през десетилетията професионалисти в спортната ни журналистика като Калин Катев (БНР), Асен Виденов, Сашо Диков, Борис Касабов, Валентин Серафимов (БТА), Петър Василев. Тези колеги никога не са се опитвали да се харесат на всяка цена на широката публика, не са спазвали угодническия тон и невинаги са заставали зад общоприетото мнение по даден въпрос. Румен Пайташев, Иван Чешанков и Николай Кръстев излязоха извън рамката на журналистическото всекидневие: първият като автор на футболна енциклопедия, а другите двама — с великолепните си материали в списанията за атлетика, баскетбол и плувни спортове. Отличникът на «Диема» Боби Борисов получи наградата за пишещ журналист заради аналитичните си вестникарски статии, доказвайки че най-доброто начало в професията е работата във вестник.
Целта на тези редове не е да изброя всичките носители на наградата «Братя Ексерови». Важното е, чи никой от тях не робува на погрешната представа за спорта като футбол плюс пълнеж или че българският спорт се побира в темата Левски-ЦСКА. Сред имената на лауреатите не ще откриете представители на обслужващата журналистика или бойци от фронта на популизма, на циничния изказ, на неуважението към спортистите, треньорите, клубовете.
Може би най-важната характеристика на наградите «Ексерови» е, че журналисти гласуват за журналисти. В нашата професия се върви публично — с подпис, глас или лице, така че е разбираемо (и нека да ни е простено) чувството за неповторимост, което сигурно мъждука у всеки. Но то не попречи през всичките 10 години избиращите да се дистанцират от личните си отношения и предпочитания в името на принципите при раздаването на наградите. По-старите не гледаха на по-младите като недорасли, неподходящи, недоучили занаята, за да бъдат отличени. За редица млади спортни журналисти наградата «Братя Ексерови» беше насърчение, че тяхната работа се забелязва и оценява. А това е много важно, тъй като последните 10 години бяха доста трудни за българския спортен журналист. Вестници, радиостанции и телевизионни канали фалират и се закриват, българският спорт не върви за разлика от чуждестранния продукт, сайтове и форуми рушат стереотипите, но много често с цената на недопустими посегателства върху езика и етичните норми. И нека ни ви звучи като рефрен от «Златния Орфей», но достойни кандидати за статуетката на Сашо Пройнов има за поне още 10 години.
« Бойко Борисов бие Пирин за… Дузпи бавят тренировка на Локо… »
Источник: